.

Категория

Инциденти и бедствия

София, кв. Лозенец, пл."Журналист

12 Август 2017

0

Рейтинг: 0

Категория

Инциденти и бедствия

Информация

София, кв. Лозенец, пл.\"Журналист

12 Август 2017

0

Рейтинг: 0

Опасно място за слизане от трамваи № 12 и № 18 на обръщалото на пл. "Журналист" в кв. Лозенец

Често се придвижвам с градския транспорт и най-често с трамваите, които стигат до пл. "Журналист".
Някой обръщал ли е внимание, как обръщащите се трамваи №18 и № 12, спират на горния край на кръга и колко високо се получава разстоянието от долния край на стъпалото до паважа. Не стига, че то по конструкция е ужасно висока, защото нормална височина от стъпало до стъпало е 16 -18 см., затруднява хората от всички възрасти, ами на всичкото отгоре, кривата на релсите е поставена така, че трамваят се накланя по посока на градинката, та става още по-опасно високо, а паважът е с допълнителни кривини. Тръгваш да слизаш, протягаш стъпалото си, но то, не стига до паважа и изобщо не можеш да стъпиш стабилно. Това опасно място същото и непроменено, още от годините на моето детство.
В сряда, при такова екстремно слизане от трамвай № 12, аз не можах да стъпя стабилно при слизането от трамвая на последната му спирка, направих нещо, което повече приличаше на скок от високо, глезенът ми на стъпващия крак се разклати, и аз и се стоварих на паважа, близо до линиите на отиващия към гората трамвай № 10. Не можах да стана без чужда помощ, а водех и дете на 6 годинки. Ватманът дали видя или не - не знам, но изобщо не реагира. Внукът ми успя да скочи пъргаво, но аз, на моите 70 години, при нормално здраве, нормална подвижнаст и нормално телосложение, направо политнах и се струполих. Притичаха хора, вдигнаха ме, но аз така и не можах да си стъпя на левия крак и за секунди глезенът ми взе да се подува, първо се образува нещо като топче за пингпонг и до 15 минути топчето стана с големина на портокал и обхвана целия глезен. Още там веднага се обадих на дъщеря ми и тя до 15 минути излезе от работа и дойде. Качи ме в колата и ме откара до най-близката болница "Токуда. В кабинета на ортопеда, само като видя до какви размери е нараснал глезенът ми, каза, че положението е много тежко. Болките са непоносими, не мога да стъпвам, обездвижена съм с шина, пия лекарства. Трябва да спазвам режим легло.
Парите, които бяха дадени, преди да се прибера вкъщи, надвишиха 150 лв. За продължаващите болки- не говоря. Стъпалото ми в момента прилича на мечешка лапа .Чакат ме дълги седмици на възстановяване, ако нещо не се влоши оттук нататък.
Живея сама в дома си и използвам теснотията за подпиране, та мога, изпитвайки кански болки, за да направя десетина стъпки използвайки мебелите за патерица.
Във всички градове на Европа, в които съм пътувала, по-старите конструктивно трамваи, имат допълнителни стъпала, които излизат навън, когато вратата на трамвая се отвори и хората слизат по-човешки, във Виена например. Навсякъде на спирките за трамваи, има издигнати гладки перони и при спрял трамвай хората слизат и се качват направо, на едно ниво, без да преодоляват стълби. Не само във Франция, Италия и Испания. Така е и при комшиите в Истанбул.
Винаги съм си мислила, че транспортът е създаден в услуга на гражданите, само при нас,не е така. Какви са тези ръководни фактори, какви са тези инженери, инспектори и други фактори по пътния транспорт, които са решили, че слизащите от трамваите на обръщалото на пл."Журналист", трябва да скачат, за да се приземят? Няма ли контрол по безопасност на движението? Не трябва ли да се изгради повдигната, гладка площадка, нещо като перон, ако точно там е определено мястото, на което хората напускат трамвая, защото това се води последна спирка? Трябва ли да тренираме парашутизъм, за да се приберем по живо по здраво вкъщи?
Надявам някой да се засрами. Това не е само недоглеждане. Това е пълен идиотизъм и не може да продължава по този начин. Престъпно е да караш хората да напускат трамвая на това място. Кой не си е свършил работата и си затваря очите за това опасно място? Освен това точно там, където слизат хората от трамвая, непрекъснато минават автомобили, като заплашват да връхлетят върху слизащите хора. Очаквам вследствие на моя сигнал да се извърши журналистическо разследване и да се открие , кой е виновен за това положение. Защото сега, аз страдам, обездвижена съм, изпитвам неописуеми болки, а и половината от пенсията ми отиде за преглед, рентгенови снимки, поддържаща глезена шина и лекарства. А все още е началото на месеца.
Написах писма с този текст до Софийски градски електротранспорт, на 9-ти август, нямам отговор, и до Инспектората на Община „Лозенец“ на 10-ти август, оттам, на 11-ти август ми отговориха следното: “ Уважаема г-жо Попова,
Уведомяваме Ви, че подадения от Вас сигнал е извън компетенциите на
Столичен инспекторат“.
Това имах да кажа. Нямам представа в чия компетенция е преценката, дали може в този вид да продължава да функционира последната спирка на трамваите № 12 и № 18? Съжалявам , че нямам снимка. Засега. Когато започна да вървя, ще отида до площада и ще направя серия от доказателствени снимки, а може и да измеря с ролетка височината на долното стъпало до паважа на въпросната спирка.
С надежда за промяна на опасната ситуация и с уважение,. Емилия Попова.

Добави коментар

Коментари (0)